Спомен за проф. Георгиева, Ваня Иванова

Спомен за проф. Георгиева

Когато се споменава нейното име, пред мен се появява една голяма усмивка. Тя обожаваше Япония точно заради това – защото там хората около нея са винаги усмихнати. Професóре, така я наричахме ние – нейните студенти, беше изключително толерантна. Даваше ни пълна свобода да измисляме и представяме нашите етюди.

Но дойдеше ли изпит… Тогава с голямо хладнокръвие тя оставяше само стойностните работи. Тя умееше да те провокира така, че да изявиш себе си и дори да проявиш черти, които не си подозирал, че имаш. Тя ме научи, че няма невъзможни неща. Накара ме да бъда самостоятелна и сама да поемам отговорност. Тя беше гражданин на света и не се обиждаше, нито пък засягаше от дребни, битови неща. Когато можеше, винаги помагаше… Никога не съм я виждала ядосана или отчаяна… Радваше ни се много като раздаваше приятелски шамари… Професóре беше цветна, нестандартна и позитивна личност. Мисля, че всички, които сме се докоснали до нея, сме озарени от нейната светлина.

Ваня Иванова /Иванка Йонкова/