Николина, проф. д-р Катерина Илкова

Куклите не бяха просто професия, те бяха животът на моите родители. На баща ми Атанас Илкова и на майка ми Надежда Атанасова – театровед, специализирала се да пише за куклен театър.

Името, неразривно свързано за мен с кукления театър, наред с имената на баща ми Атанас Илков и на майка ми Надежда Атанасова, беше това на Николина Георгиева – неразделна професионална спътница на баща ми. Станеше ли дума за него, веднага изскачаше и нейното име. И обратното – заговорехме ли за нея, плътно заставаше и той. За мен те бяха не просто някакъв си тандем, а Тандемът.

Осъзнах, че баща ми си е отишъл завинаги от този свят, след като ни напусна и Николина. В обръщението ми към нея, наричайки я по име не само в това повествование, няма ни най-малко фамилиарничене. Николина беше една – така изказвах уважението си към нея. Тя го разбираше и нито веднъж не ме поправи. Николина успяваше да запълни празнотата. Тя остана една от малкото личности със собствени наблюдения по въпросите, които ме интересуваха. И тъй като за много от търсенията и мечтите на двамата научих от разговорите си с нея, първите страници от книгата ми „Тандемът – как се създаваше първата методика за професионално обучение на куклени актьори“, ще са свързани с Николина.

Проф. д-р Катерина Илкова
НАТФИЗ