Николина, Адонис Кондоянис

Едно малко посвещение (послание) за Госпожа Николина Георгиева, Мама, Баба, Учител (професор).

Временно (Всъщност) не би стигнала една страничка, нито дори две и три, за да напишеш за тази прекрасна жена, която влезе в моя живот. Съвсем изненадващо за мен – в малкото ми селце, покрай Йоргос Манесис, се появиха Ивелина и Атанас, Никола, после и Аглика, която стана моя съпруга….

За мен обаче ще остане незабравим мигът, в който за първи път прекрачих прага на тяхната къща в София – Аз почувствах, че  винаги съм познавал това семейство… Веднага ме приеха за техен син.

Мама Николина – ти дойде като ангел, даде много послания, които ще останат в паметта ни, в сърцата ни, в книгите и уроците ти, в представленията ти. Изразителността и характерът ти, прозиращия ти поглед, да не говорим за чудната усмивка, добротата и уравновесеността ти, хармониятя и любовта – завинаги ни обгръщат. Майко, ти даде най-доброто от себе си на своите внуци – Никола, Андреас и Хриса-Марина, които се надявам да продължат да се занимават с изкуството, с което са закърмени.

Обичаме те, мислим за теб, чуваме винаги гласа ти, ангеле наш!

Адонис Кондоянис