Аглика за Мама
Как мама от Николина стана НиколинКа…
Независимо как и къде Тя е вечно жива, чувам смеха й, дава ми съвети, гледа ме от снимки и видеа…..
Искам обаче да разкажа една трагикомична случка от нейния „присъствен в тяло“ живот, когато й се случи да е „мъртва“…
Случи се така, че мама случайно, незнайно колко седмици по-късно, установи, че й липсва паспортът и като не го намери никъде, подозря, че е откраднат и отиде в полицията (милицията тогава) да обяви това.
Те я изслушали и казали, че ще издадат нов, но както винаги по процедура:
Акт за раждане, адресна регистрация и т.н…..
Добре , обаче когато тя отишла в Общината за Акт за раждане, о, чудо! Заявили й:
-Другарко, лицето е починало! – и й връчили смъртен акт – жена със същото име и ЕГН.
-Ама, ето ми адресната регистрация- Раковски 70…
-Веднага да се отпишете, да не плащате за входа…..
-Ама аз съм….жива… ето ме!
– Ааа всеки може така да си казва. Бележка от лекаря, дето е подписвал тоя Смъртен акт.
– Кой е той?
– А, моля Ви се! Търсете си в районната поликлиника….
На другия ден, аз отидох с нея до поликлиниката, при главния лекар и когато след известно чакане влязохме и той питаше какво й е, тя му заяви:
-Моля, да ми издадете служебна бележка, че съм…. жива!
На което той само каза:
-Ммм-даа, психиатърът е в кабинет номер14ти. – и си промърмори- И дете влачи…
Тогава ние отидохме и при психиатъра, който я изслуша все пак и се убеди, че не става дума за пациент, сътрудничи да се доберем до Архив и да се обяви Смъртния акт на „лицето“ за нищожен.
После направиха нов Акт за раждане. Разбира се първо поискали Документ за новородено от Родилния дом, защото не признават Кръщелно свидетелство, но накрая го признали. От тогава нейното име започна да се изписва официално като НиколинКа.
Най-накрая ето отново мама в милициятя, където тържествено й заявили, че благодарение на нея е разкрит Случай за умишлено крадене на паспорти с цел да се прикриват под друго име наистина починали хора, за да продължат да им вземат пенсиите….
Мамо, с теб винаги е било весело и е имало приключения!
С обич,
Аглика Иванчева